Алхимия

Алхимията се сформира през ІV век и през средните векове има подем на взаимносвързана наука, в чиято основа е залегнала грешната представа за идеята да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро. Началото на тези идеи са залегнали още в дълбоката древност.

Преминаването от каменната ера към епохата на металите за пръв път среща човека със самородното злато, сребро и мед. Хората разкриват горещата обработка на металите, произвеждайки и първата сплав – бронзът. И именно тогава се заражда изсконната мечта за преобразуване на метала и изработка на изкуствено злато. Мечта, която няколко века след това средновековните алхимици упорито се стремят да материализират.

Древният Египет е домът на алхимията. За неин основател е считан бог Тот – един от най-древните и мистични богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, подкрепил писмеността и библиотеките. Счита се, че той е изобретил везните, на водния часовник и мярката за дължина (лакът). Древните елини отъждествявали Тот със своя бог Хермес и го наричали “Хермес Трисмегист” (три пъти велик).

В други древни източници се чете, че от тази митична личност са останали много надписи. Жрецът-историк Манетон е записал в аналите, че е чепил за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот йероглифи. Тези надписи били изсечени на колони, намиращи се в страната Сириат.